Български
Това безспорно е краен пример, но потокът от информация от по-малки от ЦЕРН източници, например Европейската организация за изследване на ядрени частици близо до Женева, която управлява колайдера, също се увеличава многократно, като достига удвояване на всеки две години. Цялата тази информация трябва да се съхранява някъде. Нуждата от масово съхранение съживява технология, която само до преди няколко години изглеждаше обречена да бъде изхвърлен на боклука: магнитната лента.
Лентата е най-старият дигитален метод за съхранение, който все още се използва. За пръв е бил поставен на компютър UNIVAC през 1951ва година. Въпреки че продажбите на ленти са намалели от 2008-ма година и са паднали с 14 % през 2012, според Santa Clara Consulting Group, те отново се показват с 1 % последната четвърт на 2012 година, като нов ръст от 3 % се очаква тази година.
Alberto Pace, отговорен за съхранението на информация в ЦЕРН, казва че лентата има 4 предимства пред хард дисковете, когато става въпрос за дългосрочно съхранение на информация. Първото е скоростта. Въпреки че на архивиращ робот му отнема около 40 секунди да избере правилната лента и да я сложи в четеца, веднъж заредена, извличането на информация от лентата става 4 пъти по-бързо от четенето от хард диск.
Второто предимство е надеждността. Когато лентата се скъса, може да бъде залепена отново. Загубата рядко е повече от няколко стотин мегабайта – дреболия в информационните среди. За разлика от лентата, когато хард диск се развали, всички данни на него може да бъдат загубени. Последиците за ЦЕРН са, че годишно няколко стотин мегабайта информация се губят от 100- петабайтовото лентово хранилище. За сравнение, за същия период се губят няколко стотин терабайта информация, съхранявана на хард дискове.
Третото предимство на лените е, че те не се нуждаят от енергия, за да съхраняват информация. Прекъсването на въртенето на диск, чрез временно спиране на електричеството - процес, наречен енергиен цикъл - повишава вероятността за неговото повреждане. Четвъртото предимство е сигурност. Ако недобронамерен хакер успее да пробие информационния център на ЦЕРН, може да изтрие всичките 50 петабайта информация, съхранявани на един хард диск за минути. Да се изтрие същото количество информация от лента, би отнело години.
Евангелос Елефтериол, мениджър на съхранителните технологии в центъра за лабораторни изследвания на IBM в Цюрих, посочва още две предимства на лентата. Тя е по-евтина от диска (един гигабайт дисково пространство е 10 цента, срещу 4 цента за лентово пространство), и дълготрайността й е по-голяма. Лентата може да бъде надеждно прочетена до три десетилетия, докато диска само до 5 години.
Лентата никога няма да бъде единствения начин за съхранение на информация, според доктор Елефтериол, но е важен елемент от „йерархията за съхранение“, на чиито връх стоят така наречението „горещи данни, които трябва да бъдат достъпни за незабавна употреба и се съхраняват най-добре на флаш памети. „Студените“ данни, които се използват дългосрочно, могат да бъдат записани на ленти. Такова „студено“ съхраняване представлява най голямото хранилище съществуващо до момента. Доклад, публикуван през 2008 година от Андрю Ланг (Калифорнийски Университет, Санта Круз), разкрива, че 90 % от данните на една организация стават „студени“ след първите няколко месеца.
Но дори днешните лентови касети, които могат да съхраняват до 6 терабайта компресирана дата, не са способни да се правят с постоянния поток от данни. Необходима е много по-голяма компактност от тази. През 2010 година доктор Елефтериол и екипът му, в сътрудничество с Фуджи Филм, поставиха нов рекорд. Те демонстрираха касета, която може да съхранява 29,5 гигабайта на квадратен инч – което означава 35 терабайта данни за стандартна еднокилометрова касета. Но дори това не е достатъчно за доктор Елефтериол. В момент той си е поставил предизвикателство да изработи касета с наситеност от 100 гигабайта на квадратен инч и на оборудване, което да я чете. Ако проектът му е успешен, една касета ще може да съхранява повече от 100 терабайта.
Най-голямото предизвикателство, което срещат той и неговите колеги, не е да компресират бариево-феритните магнитни чистички на лента, за да съхраняват повече неща, а по-скоро позиционирането на червено-бялата глава на четеца разстояние от 10 нанометра, за да прочита правилно записа на 5 метра лента за по-малко от една секунда. Докторът се надява да има готов прототип през 2014 година.
