Български
В текста си, той не дава конкретен отговор на този въпрос, а по-скоро адресира притеснението си, че интернет променя начина, по който работят човешките умове - при това, не към по-добро. Кар цитира психоложката Мариан Улф, казвайки, че четенето онлайн може да ни превърне в обикновени декодери на информация, т.е. да изгубим способността си да четем задълбочено, да правим паралели и да мислим критично. В интернет пространството има много неща, които отвличат вниманието ни, което според автора, може да доведе до загуба на когнитивните умения.
Кар признава, че проучванията, които се занимават с тази проблематика, не са много. Статията му, обаче, доста разбуди духовете и доведе до издаването на книга, в която Кар разглежда темата по-обстойно. Тя, от своя страна, подтикна провеждането на няколко експеримента.
Калифорнийският университет, Лос Анджелис - 2008г.: Google може да Ви направи по-умни.
В изследване проведено измежду хора на възраст 55-76г., Гари Смол, открива, че всъщност търсенето в интернет активира повече части на мозъка, отколкото четенето на книга. Според Смол това се дължи на факта, че търсенето в интернет активира допълнителни когнитивни процеси - интернет потребителят трябва да може да идентифицира най-релевантните резултати и да прави преценки за тяхната надеждност. Хората, които нямат опит в търсенето в интернет, обаче, не показват тази допълнителна активност, тъй като не използват същите инструменти.
Тук е много важно да се отбележи, че не става въпрос за това кой е по-интелигентен и кой - по-малко, не става въпрос и за това дали хората спират да мислят, а за това как мислят.
Бетси Спароу, Джени Лиу, Даниел Вегнер - 2011г.: Интернет променя начина ни на мислене.
През 2011г., в поредица от експерименти, изследователите Бетси Спароу, Джени Лиу и Даниел Вегнер откриват следното:
- Първото нещо, за което се сещат хората, когато срещнат проблем, е интернет.
- Много по-малко вероятно е хората да запомнят нещо, знаейки че могат да го потърсят в интернет по-късно.
- Ако хората знаят, че информацията се съхранява някъде, е по-вероятно да запомнят нейното местоположение, но не и самата информация.
Тези открития логически водят до два основни извода - единият - положителен, другият - не чак толкова.
- Някои учени смятат, че хората могат да мислят по-ефикасно, ако не им се налага да запомнят толкова много информация.
- Хората могат да забравят познанията, към които се обръщат, когато възникне проблем или трябва да проявят креативност.
Даниел Вегнер - 2013г. : Хората се самоопределят, като интелигентни, дори когато разчитат на Google за почти всичко.
Един от учените, извършили последното споменато прочуване - Даниел Вегнер, през 2013г. провежда друго проучване, в което участниците биват помолени да отговорят на няколко стандартни въпроса.
През 2013г. Даниел Вагнер, един от учените, участвали в предишното проучване, провежда тест, в който участниците са помолени да отговорят на няколко стандартни въпроса. Те могат да използват или не Google, като след като приключат с решаването им, трябва да дадат самооценка на собствената си интелигентност. Това е т.нар. когнитивно самооценяване.
Може да Ви прозвучи шокиращо, но проучването на Вегнер показва, че хората, използвали Google, за да отговорят на въпросите, си дават по-висока самооценка. Дори когато две групи биват събрани и им е казано, че са постигнали еднакви резултати, гореспоменатите продължават да си дават по-висока самооценка.
Какво означава всичко това? Казано с прости думи - ние започваме да знаем по-малко, но мислим, че знаем повече. Започнали сме да използваме Google, като когнитивен инструмент, а някои хора дори достигат до момента, в който не различават браузването от познанието за нещо.
Добрата новина е, че това, най-вероятно, ще се превърне в предимство, тъй като очевидно нашите умове се приспособяват към нови начини на мислене, които в края на краищата могат да се окажат по-полезни и ефективни в новите условия на живот.
Катрин Милс - 2014г. : Юношите са в безопасност.
Едно от нещата, за които хората най-много се тревожат, е какъв ще бъде ефектът върху децата, родени в света на интернет. Дали ще са отдали паметта си изцяло на уеб пространството? Според английския учен Катрин Милс, отговорът е „не”. Промените в мозъка, които настъпват при подрастващите са по-скоро генетични. Разбира се, факторите на средата също оказват влияние, но не е задължително те да са водещите.
Според Милс близката връзка с хора, които могат да дадат информация на подрастващите е ефективна, но използването на интернет за откриване на информация, всъщност, носи много повече когнитивни предимства, тъй като изисква изработване на стратегия и избор на подходящи ресурси.
Хупър и Херат - 2014г. : Google ни кара да забравим кой е правилният начин на мислене.
Повечето от тези проучвания изглеждат доста оптимистични по отношение на когнитивните предимства на Google – или поне за това, че той не нанася вреди. Но според учените Хупър и Херат, четенето в интернет оказва негативно влияние върху концентрацията, разбирането, нивата на възпроизвеждане на спомени. В допълнение, те смятат още, че хората се наслаждават много повече на четенето офлайн, отколкото на четенето онлайн. Изследователите, обаче, посочват, че проучването е проведено сред хора, които са се научили да четат преди 2000г. - т.е. времето, в което интернет достигна съвременните си нива.
Ако това проучване бъде проведено след 20 години, е възможно офлайн и онлайн четенето да имат приблизително еднакви резултати - но към момента, резултатите ни връщат към твърдението на Кар, а именно, че онлайн четенето не е толкова добро, като четенето офлайн.
Това, разбира се, не означава, че в нашите умове нещо фундаментално се променя, което е основното притеснение на Кар. Но той изрично подчертава, че хората ще трябва да променят маниерите си на четене и да се адаптират към онлайн средата, която ще продължи да оказва влияние върху познанието.
Източник: idgconnect.com.
