Български
Представям си, че ако правителствен екскурзовод ме заведе на разходка в Северна Корея, няма да видя много от нея.
Ще видя изкуствено построени конструкции, които ще ме накарат да повярвам, че Северна Корея е динамично, весело място, на което трябва да завиждам. Това ще бъде опит да ме накарат да предпочета място, което не е реално, заради тези, които предпочитат да запазят реалността за себе си.
Поради някаква странна причина, точно така се чувствам, когато виждам предполагаемото бъдеще на преносимите технологии.
Когато погледна Google Glass и новата придобивка на Facebook Oculus Rift, виждам опит да бъда убеден, че света, който виждам, просто не заслужава да бъде гледан.
Защо да гледам мръсните сгради, изтерзаните лица и раздърпаните дрехи на дизайнерите на релефните тела, когато мога да се взирам в екран, който е прикрепен към лицето ми? В този екран ще има новини, игри и хора, които може и да не са истински, но се предполага, че са много по-пленителни и цветни от реалните.
Никога не съм разбирал предимството да нося нещо на лицето си. Да, ръцете ми са свободни, но същото това нещо тежи на носа ми и притиска главата ми. Нося очила и това е достатъчно лошо. Идеята да нося нещо по-обемно, което да привлича вниманието ми, за да ме изкара от реалността, не кара сърцето ми да подскача и да пее Френския химн.
Въпреки това, в сърцето на тази технологична тенденция стои идеята, че компютърът е просто по-интересен от останалия свят. Изглежда все едно, че някои технологии винаги са учели на това. Сега, те могат да ни натрапят това убеждение.
Може би Марк Зукърбърг спекулативно налага идеята, че сърфирането в социалните мрежи в светлото бъдеще ще се осъществява изцяло чрез водолазни маски с логото на Facebook. Нека посрещнем реалността: човечеството е доказало, че е толкова наивно, че може да се залъгва, докато не стане твърде късно. Ние сме добри в това.
Но е странно е да си представим свят, в който материалните неща около нас – хората, естествените миризми, гукащите гълъби и бръмчащият транспорт – трябва да бъдат изоставени, заради анимационно филмче, прожектирано в и на главите ни.
Съществува възможност, ако екраните се прикрепят за постоянно на носовете ни, тяхната основна роля да е да ни отдалечават от това, което обичаме да правим, и да ни приобщават към свят, който поглъща цялото ни време и внимание.
Това е по-скоро мечта на създателите на съвременни технологии, отколкото реален човешки свят.
Google вече започва да вижда недостатъците, внезапно осъзнавайки как някои хора реагират на Google Glass. Тези хора може да са лудити (тези, които се противопоставят на новите технологии). Може също така да са просто нормални хора.
Публикувайки леко отбранително ръководство за това как да не се дразним на лунатиците, носещи Google Glass, компанията тактично признава, че не всички споделят вижданията й за бъдещето.
Ако нуждите на хората не се променят за дълго време, става лесно да си представим как някои от нашите най-нови създатели на модерни технологии ще повярват, че тези нужди могат да бъдат задоволени от компютър. За това, обаче, някои от тях вярват, и че трябва да превземат лицата ни.
Знам, че понякога поставяме хартиени пликове на лицата си, когато отборът ни играе много зле. Понякога е изкушаващо да вярваме, че компютрите са хартиените пликове на инженерите, един вид тяхната защита от реалния свят. Но наистина ли искаме да живеем в хартиения плик на някой инженер до края на живота си?
Източник: cnet.com.
